Ново проучване установява възможна връзка между излагането на устойчиви органични замърсители (POPs - Persistent Organic Pullutents) и глутеновата ентеропатия при млади хора. Устойчивите органични замърсители (POPs) са химични вещества от глобално значение, поради възможността им за акумулация в екосистемите, отрицателни ефекти върху човешкото здраве и природата, устойчивостта им във времето и др. Експозицията им с човека става с храната, въздуха и др. на работното място, вкъщи и навън. Тези субстанции нормално се използват за подобряване характеристиките на някои продукти - напр. огнеупорни материали и сърфактанти. Някои от най-често срещаните POPs са пестициди - напр. DDR, aldrin, chlordane, hexachlorobenzene и др.; индустриални химически вещества - полихлорирани бифенили и много др. Най-често такива химикали се освобождават при горене на различни видове отпадъци - медицински, индустриални и др.
Ново проучване показва, че млади хора, при които се измерват по-високи плазмени концентрации на POPs в кръвта е по-вероятно да имат глутенова ентеропатия. Данните от проучването са публикувани в списанието Environmental Research и поставя основите за бъдещи проучвания, които да потвърдят и изяснят резултатите.
Глутеновата ентеропатия (цьолиакия) е гастро-интестинално заболяване, засягащо около 1% от световното население, при което се наблюдава автоимунен отговор към молекулите на глутена (който е изграден основно от глиадин и глутенин) и формиране на антиглиадинови антитела. Симптоматиката може да бъде значително варираща - от по-слабо, до силно изразена. Наблюдава се отслабване на тегло, метеоризъм, флатуленция, многократни диарични изхождания, коремни колики и др. По отношение на екстраинтестиналните симптоми се наблюдава малнутриция, хиповитаминози, остеопороза, вторичен инфертилитет и много др. Нерядко заболяването може да бъде по-безсимптомно с по-изразени екстраинтестинални прояви, като инфертилитета. Заболяването се доказва чрез изследване на антиглиадинови антитела, както и при фиброгастроскопия, която хистологично след биопсия показва вилозна атрофия. Контролът на заболяването става с изключването на глутена от храната - всички храни, съдържащи житни култури (жито, овец, ечемик и ръж). На пръв поглед това изглежда лесна задача, но в наши дни е доста по-трудно, поради добавянето на екстракти от тези житни култури в голям брой продукти с цел подобряване качествата и вкуса им.
В проучването участват млади хора, които са посетили Университетската Ню Йоркска детска болница "Лангон Хесенфийлд" във връзка с диспептични симптоми. В проучването се включват 88 участници на възраст под 21 години, които са изследвани за цьолиакия и към момента се хранели нормално на глутенова диета. От тях на 30 се поставя диагнозата цьолиакия, а при 58 - не. Екипът учени изследва концентрацията на POPs в серума на участниците. В хода на изследваният, екипът установил, че пациентите, при които била доказана глутенова ентеропатия имали по-високи концентрации на POPs в кръвта, особено на такива свързани с пестициди. Резултатите показали, че полът вероятно също има значение - жените, които имали по-високи концентрации на пестицид-свързани POPs в серума имали поне осем пъти по-висок риск от цьолиакия. При химикалите, използвани за незалепващо покритие на съдове, рискът бил пет до девет пъти по-висок при жени.
При мъжкият пол пък се оказало, че мъже с по-висока концентрация на огнеупорни POPs в кръвта имали два пъти по-висок риск да получат диагнозата.
Новото проучване за първи път показва връзка между експозицията на фактори на средата и глутеновата ентеропатия. Нещо повече - изследването повдига въпроса дали няма връзка между факторите на средата и други автоимунни гастро-интестинални заболявания.
Източник: Medicalnewstoday