Според проследяващо проучване на учени от Йейлското училище по медицина в щата Кънектикът, САЩ, инсулин, приложен под формата на назален спрей, подобрява мозъчния кръвоток и когнитивните функции сред юноши с висок индекс на телесна маса (BMI).
Проведеното двугодишно проучване е водено от д-р Дана Смол. Участниците в него са разделени в две групи – на една част от тийнейджърите, страдащи от затлъстяване, е даван инсулинов назален спрей, а на другата група е даван плацебо назален спрей. Предварителните резултати от проучването показват, че групата, лекувана с инсулинов назален спрей, е с подобрени когнитивни функции и памет.
Инсулинът е пептиден хормон, секретиран от бета клетките на панкреса. Той има значение за усвояването на глюкозата от клетките на скелетните мускули, мастните клетки и клетки на черния дроб. По такъв начин инсулинът понижава нивото на кръвната захар в плазмата.
При преддиабет и захарен диабет тип II се наблюдава състояние, наречено инсулинова резистентност, при което въпреки хиперсекрецията на инсулин глюкозата не може бъде усвоена от периферните тъкани. Смята се, че инсулиновата резистентност при пациенти със захарен диабет тип II и обезитет е една от причините, водещи до деменция. Причина за това са макроваскуларните усложнения от ЗД тип II, проявяващи се в атеросклероза на периферни, коронарни, мозъчни артерии, причиняващи намаляване на кръвотока към тези органи и смущаване на функцията им. Кръстасоното изпитване на учените от Йейл доказва, че резитентността на мозъчните клетки към инсулин, повишава риска за развитие на деменция.
Според проучването на Йелското училище по медицина, инхалинираният инсулин достига директно до мозъчните съдове и подбрява връзката между лявия и дясния дорзолатерален префронтален кортекс, който представлява важна зона, свързана с работната памет, обучението, абстрактното мислене, когнитивната гъвкавост.
Предстои проучване, което да установи съществува ли връзка между нивото на телесни мазнини в човешкия организъм и нарушенията в когнитивната дейност на мозъка.