- Често говорите за една пропаст и липса на комуникация между българския лекар и пациент. Какви според Вас са причините за това?
- Първо искам да кажа, че за съжаление още преди две години, когато направих моето изследване, което е единствено по рода си в България върху делата за т.нар. „лекарски грешки”, по тези дела установих, че над 30 %, дори 35% от тях са завеждани поради неодекватна, неосъществена комуникация между лекар и пациент. Това на практика означава, че поне в 35 % от случаите, ако се беше осъществила адекватна комуникация между медицинските специалисти и пациентите, тези дела нямаше да бъдат заведени въобще. Представете си при статистиката, която водя и е актуална към края на 2018 година от близо 400 дела, 35 % от тях да не се бяха водили - колко пари, нерви и емоции това щеше да спести както на пациентите, така и на болниците, срещу които са водени, на лекарите или на други медицински специалисти.
Друг признак, че има такава пропаст и недоверие между лекари и пациенти са изключително неприятните случаи на агресия от пациенти към лекари и това, че продължава да се съобщава за такива случаи, въпреки заявената готовност на различни органи, включително на прокуратурата, на Лекарския съюз, на съсловната организация на медициските сестри да се вземат различни мерки за преотвратяване на агресията. Аз смятам, че докато не се променят отношенията лекар-пациент, не се осъзнае тяхната важност и не преминем от патерналистичния модел на отношение към пациента към поставянето му в центъра на неговото лечение, ние ще продължаваме да се сблъскваме както със съдебни дела, така и с агресия.
- Какви са най-честите дела срещу лекари от страна на пациенти?
- Най-честите дела са т.нар. медицински деликти на правен език или това са дела, при които пациентите твърдят, че са претърпели някакви увреждания или още по-лошо, наследниците им твърдят, че близкият им е починал в резултат на неправилна диагностика или закъсняла такава, отказ от лечение, неправилно лечние, неправилни постоперативни грижи, неправилно водене на раждане и др. незаконосъобразни, несъответни на утвърдената наука и практика и медицинските стандарти действия.
- А какви са най-честите дела срещу пациенти от лекари?
- Единици са тези дела, може би се броят на пръстите на едната ми ръка, при които лекарят завежда дело срещу пациента. Има и случаи на дела срещу медии за обида или клевета. Най-често такива са случаите, когато пациентът публично е заявил, че лекарят е „убиец”, „некадърник” и е използвал различни обидни изрази и фрази или когато в медии са съобщени различни факти и обстоятелства за поведението на лекаря, които в последствие не могат да бъдат доказани - например, че той е допринесъл за смъртта на даден пациент.
- Малко ли са медицинските юристи в България и защо?
В България няма подобна специалност „медицинско право”. За разлика от медицината, където има отделни специалности, уредени в Наредбата за придобиване на специалност, при правото няма такива тесни специализации в България, т.е., за да упражнява някой адвокат своята професия в конкретна по-тясна област, например наказателно право, семейно право, няма нужда да е имал някаква формална специализация така, както се изисква при лекарите. В някои други държави има възможност за магистърски програми, при които юристите могат да завършат дадена по-тясна специалност с правна насоченост и сред тях влиза и медицинското право. Така че, когато говорим за специалисти по медицинско право, по-скоро става дума за една фраза, която се е наложила като израз, но тя не е утвърдена.
Иначе, да, малко са колегите, които работят в тази сфера, а пазарът е доста голям. Нямам представа какви са причините, но вероятно една от причините е, че в университетите рядко се предлага такова специфично обучение. От моя личен опит, за да мога да се квалифицирам и да имам специфични познания в тази сфера и да бъда полезна на клиентите си, се налага непрекъснато да се обучавам в чужбина. Имала съм една година специализация в Щатите, тази година няколко пъти пътувах на различни семинари и обучения до Испания, до Холандия. Миналата година съм била един месец в Гренобъл във Франция – просто се налага като специалист, който иска да работи в тази област, да инвестирам в своето обучение непрекъснато и тъй като такова не се предлага тук ми се налага да пътувам в чужбина.
- Какво е Вашето мнение за новия здравен модел и кога ще бъде той факт?
- Аз се въздържам да давам оценки за новия здравен модел по простата причина, че той беше представен като една твърде обща концепция, без да има конкретни и ясни предложения както по отношение на представяне на различни данни, въз основа на които се предлага този модел, така и няма конкретни преложения за промяна на нормативни актове, които да изискват моята юридическа експертиза и след като се запозная с тях да коментирам дали те са удачни или не. Смятам, че на този етап юристите следва да се въздържаме от подобни коментари, тъй като въпросът не е правен все още, той е по-скоро политически и е въпрос на здравна политика, на управление на здравеопазваенето.
- А какво е Вашето мнение за промените при специализантите?
- Въпреки че наредбата влезе в сила миналата седмица вече имам няколко запитвания в тази насока, защото, за съжаление, с излизането на тази нередба продължават да не се уреждат редица затруднения в специализацията на лекарите. Надявам се да не се окаже, че пътят към Ада е постлан с добри намерения, но в общи линии виждам едно огромно недоволство сред специализантите, които смятам са тази група от медински специалисти, към които трябва да бъдат насочени конкретни политики и стимули, за да продължават да се усъвършенстват и за да останат в България. Знаете, вероятно, че имаме тежък недостиг на лекари по някои специалности, например тесни специалности в областта на педиатрията, патоанатомията и т.н. Необходимо е промените да бъдат насочени към стимулиране на лекарите, а не към предизвикване на тяхното недоволство. Прави ми впечатление, че множество нормативни актове излизат от Министерството на здравеопазването без при изработването им да участват техните адресати и лицата, които ще бъдат засегнати от този нормативен акт най-много. Това се отнася и за Наредбата за специализациите. Ако ние не се вслушаме в гласа на специализантите, които най-добре знаят и могат да разкажат за практическите затруднения при осъществяване на тяхната специализация, няма да можем да изготвим адекватен подзаконов нормативен акт, който да регламентира по възможно най-добрия начин тази дейност.
- Нарастна ли честотата на медицинските дела през последните години?
- Това е трудно да се каже, защото моето изследване, както споменах в началото е единственото по рода си и нямаме база за сравнение за някакъв предишен период. Нямаме и алтернативно изследване извършено с други методи, за да можем да сравним резултатите. Изследването ми обаче показа, че в последните 5 години има една трайна тенденция на нарастване на делата. Не драматично, не прекалено, но със сигурност тенденцията е трайна. Специално делата за т.нар. медицински деликти, ако към 2007 до 2010 са били по средно по двайсетина, дори и по-малко, в момента те надвишават петдесет годишно. Разбира се, трябва да подчертаем, че всяка статистика трябва да разглеждаме в определен контекст и ако вземем предвид, че годишно по данни на НСИ има по 2 млн. хоспитализации, виждате, че делата не са драматично много, дори нищожна част от тези хоспитализации. Това е добре да бъде подчертано, за да не се всява паника, че нарастват делата и лекарските грешки. За да бъдем докрай коректни, трябва да споменем, че нарастването на делата не може да се свърже с нарастването на лекарски грешки по простата причина, че никаква статистика в тази насока не се води от нито едно лечебно заведение. Никой не знае колко са нежеланите събития, които настъпват в лечебни заведения, за да можем да кажем, че делата нарастват, заради нарастването на нежеланите събития.
- Често Ви виждаме да изнасяте лекции пред студенти и друга аудитория. Имате ли предстоящи такива събития, за които можем да информираме аудиторията ни?
- Действително имам различни ангажименти през годината, като се старая те да не влияят на работата ми и на моите клиенти, които очакват да бъда на разположение почти непрекъснато. Планирам различни дейности съвместно с Българския лекарски съюз, с някои професионални организации, отделни специалисти, които искат да научат за правните аспекти за упражняването на тяхната професия. Освен това от есента планирам ежегодните теми, които разисквам с адвокати в Училището за адвокати към Бившия адвокатски съвет. Няколко пъти в годината изнасям лекции в това училище. На сайта ми www.mariasharkova.com винаги публикувам актуална информация предварително, така че, ако някой желае да присъства на някое от събитията от там може да получи информация и да прецени дали събитието ще му бъде полезно и интересно.