Атанас Георгиев е български здравен журналист и студент по медицина в четвърти курс. Има около 200 публикации насочени предимно в областта на гастроентерологията, фармакологията, мъжкото здраве и актуалните здравни новини по света и България. През 2018 г. печели второ място на Националния журналистически конкурс на тема „Хепатит C – как се открива в България“. През 2019 г. печели първо място в секция горен ГИТ на Националния конгрес за млади гастроентеролози, където е и първият студент спечелил първо място на конгреса в историята.
Кои са съвременните проблеми в медицината в глобален мащаб?
Най-актуалните проблеми, които вълнуват медицинското съсловие по целия свят през последните години са антибиотичната резистентност и т.нар. антиваксърство. През последните десетилетия се появиха изключително резистентни щамове бактерии. До това се стигна след едно погрешно масово облекчение, че антибиотиците са един вид панацея и съответно тяхното неконтролирано приложение. И въпреки, че знаем, че трябва да ограничим употребата на антибиотици, статистиката сочи, че за периода от 2000 до 2010г. се наблюдава повишение в предписването на антибиотици с 35%. По последни данни, към 2015г. този процент е нарастнал до 65%, което е почти двойно. Междувременно, наличните класове антибиотици са доста ограничени и ефективността им се изчерпва бързо. Нови доста рядко се въвеждат – от 2000г. досега са одобрени 15 нови антибиотика, от които само 4 нямат аналог и са нови класове, с нов механизъм на действие. Спешно трябва да ограничим емпиричното приложение на антибиотици без антибиограма. Разбира се, това невинаги е възможно, но трябва да се избягва такова поведение. Ако не решим тези проблеми в близко бъдеще, предстоят отново тъмни векове в медицината.
Антиваксърството се превърна в някакъв съвременен тренд, от друга страна. И отново се появиха заболявания, с които смятахме, че сме се справили. На млади лекари и студенти като нас дори е трудно да разпознаят някое такова заболяване, поради факта, че не сме ги виждали преди. Виждаме отново случаи на тетанус, на морбили…и проблемът все повече ще се задълбочава, ако не бъдат взети мерки с въвеждане на опрелен вид задължаващи правила – в много западни страни вече не допускат неваксинирани деца на публични места.
А какви са актуалните здравни проблеми в България?
Определено нещото, което най-много развълнува медицинското съсловие в България през изминалия месец беше промяната в наредба №1 за придобиване на специалност в сферата на здравеопазването. Предвидено беше 3-годишно разпределение за младите лекари в определена област или болница. При последващи преговори обаче между група млади лекари и студенти се изясни, че промените няма да бъдат задължаващи, а специализантите ще могат да специализират и по стария начин.
Предстоящите промени в здравното осигуряване също доста развълнуваха обществото и по-конкретно по-високите здравни осигуровки. Там нещата обаче все още не са напълно изяснени. Имаме по-скоро един нов шаблон, но не и детайли по въпроса, затова ще се въздържа от коментар.
Последните вълнения са около предложението за откриване на частни практики за медицински сестри. Това ще даде възможност на хронично болни пациенти да получат необходимите им всекидневни медицински грижи. Тези услуги обаче няма да бъдат покривани от НЗОК, което е проблем за пациента.
Сътресенията около здравните заведения в Северозападна България също развълнува обществото през последните седмици. Разбира се, има още много актуални медицински проблеми и новини от България, но няма да ни стигне времето.
Различават ли се проблемите в здравеопазването по света и в България?
Това е трудно да се каже. Света винаги го вълнуват глобални и всеобщи проблеми, нас – наши си локални. На локално ниво обаче в различните страни основният проблем е, че пациентите чакат твърде дълго за преглед при специалист. При нас този проблем липсва – ако човек реши, още днес или утре може да бъде прегледан от лекар. На запад обаче хората чакат със седмици, дори месеци – например във Великобритания за преглед при общопрактикуващ лекар се чака около 3 седмици. Има огромен дефицит на общопрактикуващи лекари – на страната са необходими около 6000, за да запълнят дефицита. В България в бъдеще вероятно предстоят същите проблеми. Все по-малко са желаещите са специалността обща медицина.
Ти си студент по медицина, има ли нещо, което вълнува студентите в момента?
Да, вълнува ни лятото към момента *смее се*. Но скоро лятото приключва и ни очакват нови дисциплини, изпити и борби. Но, сериозно, може би ще е интересно да кажем, че за първа година в някои университети в България има дефицит на студенти по медицина и се обявява допълнителен прием. Откакто се помня балът и конкуренцията за медицинските специалности са изключително високи и рядко се стигаше дори до второ класиране. Вероятно причината е откриването на още един медицински факултет. При всички случаи не съм убеден, че намаляването на конкуренцията сред кандидат-студентите в тези направления е добър резултат. Но определено това са положителни новини за бъдещите колеги.
Какво би посъветвал кандидат-студентите по медицина?
Кандидатстудентските години със сигурност не са най-трудните, но са най-важните. Това е период, в който си изграждаш навици на обучение и самодисциплина. Кандидатстудентската кампания вече приключи, с изключение на допълнителните приеми, но все пак това, което бих посъветвал бъдещите си колеги е да преследват мечтите си и никога да не губят мечтателското алтруистично начало на желанието към медицината. А практичният ми съвет към тях е да използват активно социалните мрежи, за да бъдат максимално информирани за това, което ги интересува. През последните години за първи път от толкова време медицинските университети направиха значителни промени в изпитните си формати и те все още продължават. Кандидат-студентските години са време, в което трябва да се лишиш от някои забавления и приятни емоции, за да успееш. Няма друг начин.
Какви са трудностите, през които преминава един студент по медицина?
Следването на медицина е като каране на колело – само че караш в центъра на вулканичен кратер и колелото е едноколесно. *смее се* Проблемите са чисто технически и житейски. Техническите са ясни – дисциплините не са като при другите специалности. Трудно е да се отсее от такъв материал кое е важно и кое не. Материята е изключително обемна и практически е невъзможно да бъдеш добър във всичко. Но не е и нужно – в крайна сметка всеки от нас, живот и здраве, ще се специализира в определена област.
Житейските проблеми обаче са по-различни – сблъсъците със смъртта по време на стажовете и в клиниката, тежестта в душата на болния и т.н. Всеки от нас приема лично проблемите на болния и дори в свободното си време ние често обсъждаме някой пациент помежду си. Но в крайна сметка сме избрали тази специалност точно заради това – за да бъдем полезни на някого. Не бива да забравяме никога латинската сентенция във всеки медицински университет – Non sibi sed omnibus.