Здравейте! Аз съм студент по медицина, в пети курс. Моята история е с давност около година. Имах нещастието да се сблъскам с една от най-ужасните болки, които съществуват.
Празниците, които както знаем събират, сближават и забавляват хората, за мен бяха кошмар. Всичко започна на миналогодишния осми декември и то рано сутринта след бурната предна купонджийска вечер, когато почувствах дискомфорт под гръдната кост и болка, която постепенно се засилваше и отслабваше и не ми даваше покой – въртях се в леглото, ставах, разкарвах се в стаята, сам си предизвиквах повръщане (мислейки, че имам гастрит и ,че симптомите биха се облекчили след това – да ама не). Болката траеше няколко часа и отминаваше спонтанно. За съжаление никой от приятелите ми нямаше спазмолитик в себе си. Като студент по медицина си втълпих какво ли не, но си мислих, че е малко вероятно да се касае за жлъчна колика. След тази случка по време на нашите упражнения в болницата бях споменал на един асистент за моите оплаквания и той ми каза: „Спокойно, имаш гастрит - не прекалявай с мазното и алкохола”. Признавам си – грешката бе от моя страна,че не исках още тогава да ме видят на ехограф. Минаха няколко месеца – почти бях забравил за това, което ми се бе случило на студентския празник, докато не дойде рожденият ден на най-добрата ми приятелка. Същата история се повтори - отново направих диетични грешки и на следващата сутрин симптомите ми бяха абсолютно същите – имах под ръка тогава сода – пих, но не ми мина този дискомфорт, след това пих и Спазмалгон и имаше известно облекчение.
Седмица след този ден тези оплакванията се върнаха отново след приема на един голям шоколад. Беше вече септември, имахме упражнения по вътрешни болести – помолих една асистентка да ме погледне на ехограф и тогава тя видя камъните в жлъчния ми мехур и ме попита дали имам проблеми с хемоглобина, дали някой в семейството ми има жлъчно-каменна болест, понеже аз съм на 23 години, а холелитиазата е характерна за жени и то не в тази възраст. Аз не знаех, понеже никой от семейството ми не бе съобщавал за подобен проблем.
Асистентката, която бе гастроентеролог, ме посъветва да огранича мазните храни, шоколада, яйцата, за да не предизвиквам спазъм на жлъчния мехур и оттам попадане на камъче в екстрахепаталните жлъчни пътища. Посъветва ме и да си направя планова лапароскопска холецистектомия, която все още не съм извършил. След този ден промених начина си на хранене – избягвам храните, които тя ми спомена, засилих консумацията на фибри, засилих и физическата си активност, понеже не спортувах до този момент. И до ден днешен мога да кажа, че жлъчна колика от тогава (СЛАВА БОГУ!) не съм получавал. От холелитиаза страдаше и майката на най-добрия ми приятел – получаваше колики от време на време, отказваше операция. Пиковият момент при нея беше преди няколко месеца след консумация на пържена риба, която доведе до холецистит и спешна операция. Сега жената е в добро състояние, на строг диетичен режим. Честно казано, обяснявам заболяването си с факта, че не се хранех редовно, не водих здравословен начин на живот, не спортувах – всичко това повишава вредния холестерол в кръвта, води и до застой на жлъчка, което благоприятства преципитирането на холестерола и образуването на конкременти в жлъчния мехур. А дали съм генетично предразположен към това заболяване, не мога да кажа… Операция в бъдеще планирам, но не изключвам и варианта за лечение с урзофалк.
Поуката, която аз си взех и искам да посъветвам същото и читателите, е че ежегодният скрининг и ехография са най-добрите превантивни методи, с които да се справим със заболяванията. Винаги мислим в насока „какъв е шансът точно аз да имам това заболяване“, но все пак сме хора и може да се случи на всеки. Грешката ми беше, че дори и в средите на медицината, аз подценявах състоянието си и не обръщах нужното внимание.