Здравейте! Аз съм студентка по медицина, наскоро диагностицирана с автоимунен тиреодит на Хашимото. Като всеки студент по медицина, преживяващ изтощителни нощи на учене, съчетани с моменти на отчаяние, напрежение и силен стрес, никога не съм предполагала, че постоянната умора може да бъде сигнал за нещо друго.
Всичко започна, когато през месец април тази година, поради оплакване от сърцебиене и високо кръвно налягане, майка ми беше диагностицирана с тиреодит на Хашимото. Тъй като знаех, че състоянието е наследствено, реших профилактично да изследвам тиреоид-стимулиращия хормон (TSH). TSH се използва като маркер за откриване на заболявания на щитовидната жлеза и обикновено той първи се назначава при съмнения за проблем с жлезата. Неочаквано за мен TSH ми беше 7,5 при референтни стойности до около 4-4,2. Веднага проведох консултация с ендокринолог, където ми беше извършена ехография на щитовидна жлеза, която затвърди диагнозата тиреодит на Хашимото. Отделно изследвах антитела, които също бяха завишени и потвърждаваха диагнозата.
Тиреодитът на Хашимото е автоимунно заболяване – това означава, че имунната система изработва антитела срещу щитовидната жлеза и започва да я руши, вследствие на което продукцията на щитовидните хормони намалява и организмът изпада в хипофункция. Когато разбрах за заболяването си, се изплаших, защото това означаваше, че трябва да пия хормон до края на живота си. А когато си на 22 това е стряскащо. Разбирам, че от значение е и по-ранното забременняване.
При поставяне на диагнозата ми през месец май не започнах терапия по препоръка на ендокринолога, при когото бях. Тя ме посъветва да изчакам три месеца и след повторни изследвания, затвърждаващи диагнозата, да започна терапия. Разбира се, след като разбереш, че страдаш от подобно заболяване, започваш да „изпитваш” всички симптоми, които би трябвало да са налице. Тиреодитът на Хашимото се проявява с постоянна умора, депресивни състояния, трудна концентрация, суха кожа, косопад, констипация, задух и много други. При мен симптоматиката се изразяваше в постоянна сънливост, повишен апетит, апатия, депресивни епизоди, подути лимфни възли и усещане на бучка в гърлото.
През месец септември започнах терапия с Еутирокс 25 микрограма, който е най-ниската доза на л-тироксин. В началото на месец октомври си пуснах контролни изследвания, при които TSH ми беше 5,2 – отново доста висок.
От няколко седмици пия Еутирокс от 50 микрограма и бих казала, че се чувствам по-добре. Въпреки това налице е повишен апетит и постоянна сънливост, която понякога ме затруднява да извършвам ежедневните си дейности.
С тази история искам да кажа на младите жени да изследват профилактично тиреоид-стимулиращия си хормон, защото заболяванията на щитовидната жлеза понякога могат да накарат човек да мисли, че е просто изморен или депресиран. При наличие на родственик с тиреодит на Хашимото скринингът е задължителен. Препоръчителен е и приемът на селен, който помага за по-доброто конвертиране на щитовидните хормони. Съществуват предположения, че подлагането на безглутенова диета може да стопира автоимунния процес и да подобри симптоматиката на пациентите.
Тъй като знам за състоянието си от няколко месеца, не мога да дам достатъчно изчерпателни съвети, защото все още проучвам заболяването си. В едно обаче съм сигурна – Хашимото е сигнал да обърнем поглед към себе си, да дадем почивка на тялото си, да го храним с качествена храна и да се радваме на живота. Нужно е да разберем своята причина защо тялото ни се е обърнало срещу нас и да се опитаме да я поправим.