На 57 години съм, мъж, живея в София от 40 години.
Бях на 47 години, когато получих инфаркт. До този момент бях пушач. Пушех по 3 кутии и половина цигари на ден в продължение на 15 години. А самото пушене започнах на 19 години. Последните 15 години преди инфаркта, освен че пушех толкова много, водех много напрегнат начин на живот, изразяващ се в прекомерено количество интелектуална работа, като преводач, без режим на почивка и без сън /4 – 5 часа на денонощие/. Не се хранех редовно и прекалявах с кафето, пиех по 7 и повече чаши на ден. С една дума, животът ми беше кафе и цигари, без сън и без храна, с много стрес. Не искам и да си припомням... Интересното тук е, че периодът, в който получих инфаркта, беше когато работата понамаля. Към днешна дата, това би могло да се обясни с факта, че организмът ми се отпусна след дългите години на пълна мобилизация.
Какво се случи в деня на инфаркта?
Изпитах остра, стягаща, обезпокоителна болка в областта на гърдите. Обзе ме силен страх, паника. Прибах се вкъщи веднага. Можех да говоря и нямах ограничения в движението, но съпругата ми, лекар, по телефона ме предупреди да легна и да не мърдам повече. Тя веднага разбра за какво става въпрос. Извикахме бърза помощ.
Лекарката от бърза помощ ми направи ЕКГ. Каза ми, че трябва да ме откарат в болница. На въпроса има ли нещо смущаващо, ми отговори: „Да, имате инфаркт.“
В спешното отделение отново ми направиха ЕКГ. Казаха ми, че имам обширен преден инфаркт, с 99 % запушване и 1 % проходимост. В Инвазивна хирургия ми направиха коронарография и ми поставиха два стента. Болката изчезна, исках да си тръгвам, чувствах се добре, а и ме чакаше работа. Но не стана така - в интензивното стоях 3 дни. След това ме настаниха в Кардиологично отделение, където прекарах 1 седмица, под наблюдение. Отнесоха се много внимателно към мен и съм благодарен за това.
Дадоха ми лекарство за разреждане на кръвта, което трябваше да пия 6 месеца. Назначиха ми цялостна лекарствета терапия.
***
Миналата година получих замайване, отново не се чувствах добре. Този път нямаше никъде никаква болка. Просто знаех, че нещо не беше както трябва, губех равновесие и изби студена пот. Отново ме приеха в Спешното отделение, а от там – в Инвазивна хирургия. Направиха ми коронарография и ми беше поставена диагнозата нестабилна стенокардия. Поставиха ми трети стент.
С времето се установи, че имам ХОББ. Имам проблеми с дишането, знам, че съм съсипал белите си дробове с цигарите. Съжалявам за това. Всички мои близки по онова време ме предупреждаваха да спра да пуша.
В момента пия редовно Тромбекс, Спиронолактон, Конкор; Аторис /за холестерол/ - него не пия редовно, защото е спорен. Използвам два инхалатора за белите дробове – Спирива и Симбикорд.
От деня, в който ме спасиха след като получих инфаркт, спрях да пуша. Това беше най-генералната промяна за мен. Дори не помислих повече за цигара. Не поемах вече толкова много работа, редуцирах стреса. Не чак толкова много, но все пак... а вече и възрастта казва думата си. Спя и се храня достатъчно, пия по-малко кафе. Старая се да се движа през деня. За съжаление, при повечето физически усилия, не ми стига въздухът, въобще. За това мога да кажа само едно - живейте живот без стрес, без преумора и без злоупотреба с тютюн!