Здравейте! Аз съм трети курс, студент по медицина. Бях активен спортист до 12 клас, впоследствие намалих спорта, до подържащо ниво, но енергията ми не се променяше. Всичко започна май месец 2018, на един волейболен турнир, когато изпих огромно количество енергийни напитки и кафе, въпреки че по принцип не пия дори кафе, но когато нямах проблеми си позволявах понякога.
По време на мача, усетих общо неразположение, виене на свят, главата ме болеше. Не знаех какво се случва. До този момент никога не бях имал здравословни проблеми. На прибиране, в колата се чувствах много зле и все още не разбирах какво се случва - общото неразположение беше много силно. След като се наспах на следващия ден беше останал само споменът от това събитие. Няколко дни по-късно нещата отново се влошиха - почувствах виене на свят, причерняване, но отново не предприех нищо и продължавах да не знам какво се случва с мен. Това се случваше 1-2 пъти седмично, но впоследствие тези моменти започнаха да зечестяват все повече. Нямах никакви оплаквания по отношение на сърдечносъдовата система. Един ден обаче този дискомфорт продължи прекалено дълго - тогава проверих пулса си и беше доста интересен. абсолютно аритмичен, долавяваха се поредици от по два удара (PVex), не усещах в сърцето абсолюто нищо, само описаните преди това симптоми. След това последваха прегледи при кардиолози и холтер изследвания в продължение на доста време. Някои от холтерите бяха добре, други - не, в зависимост от това колко аритмичен ден се случи. На един от холтерите в началото на 2019 година, освен познатите вече екстрасистоли, които бяха доста голям брой, се отчете и надкамерна тахикардия. Започнах за кратко лечение с бета блокер- конкор, но нямаше абсолютно никакъв ефект освен понижение на артериалното налягане. Бях насочен за електро-физиологично изследване (ЕФИ) и катетърна аблация. Процедурата е дълга, в пълно съзнание - при мен се проточи около 5 часа. Не, процедурата не е болезнена, но е стресираща и неприятна, тъй като усещаш преминаващия катетър през корема си и след това го виждаш на монитора в сърцето (3д изживяване). Аблацията също премина успешно и екстасистолите, които се виждаха на екг монитора непрекъснато, просто изчезнаха. Не се видяха повече на екг, нито на холтер - само 3-4 за 24 часа, което е абсолютно нормална находка). Емоционално, този проблем ми оказа голямо влияние и в известна степен станах хипохондрик, но от друга страна започнах да мисля повече за себе си, което доведе и до някои промени в характера и отношението ми към живота като цяло.
Най-странното е, че след процедурата усещам всяка една екстрасистола, която получавам като малко секундно стягане, а преди това хилядите не ги усещах. В момента от медицинска гледна, здравословното ми състояние е много по-добро. Не мога да кажа същото за психическото, за съжаление. На моменти получавам тревожност и тахикардия, която отшумява за 10-15 минути, но напоследък и тези състояния се подобриха. Всъщност при контролен холтер преди 2 месеца имам засечен период с надкамерна тахикардия с продължителност 23-30 мин и максимална. честота 167 удара в минута. В други моменти на холтера се вижда и синусова тахикардия с честота 140-150 удара в минута, която отшумява сравнително бързо. В тези моменти кръвното налягане също се повишава - да се чуди човек понякога болен ли си, луд ли си. Медицински засега всичко изглежда наред, въпреки възможността за втора абалция поради 20-минутния период, който споделих по-горе. Всеки с подобни проблеми трябва да си обърне внимание максимално бързо - макар и неживотозастрашаващи, тези проблеми изключително много влошават качеството на живот, което налага лечението им. То е с доста висока ефективност, особено при структурно здрави сърца (като моето), и реално не е страшно (много). Най-важното е хората да се доверяват на лекарските съвети и да спазват стриктно указанията им, като провеждат освен всичко и своевременна профилактика. Ограничаването на всички рискови фактори и нездравословни навици също е важно.